Болгария                              

http://www.dipinfo.ru/gk/bulgaria

191123, Cанкт-Петербург, Рылеева ул., 27

http://www.dipinfo.ru/meroprijatia/articles/news/2014/10/5801

http://www.dipinfo.ru/meroprijatia/articles/news/2014/10/5801

http://www.cpt.ru/n10-1.php

 Ivanka Ivanova                       

Здравейте Иванка! Изпрати ми писмо.Как да живеем в България?Valentina.

Тамбури

http://lingvoforum.net/index.php?topic=5255.25

Върви каручката на стария Буо,

от град на град се нижат тъжни дни.

Каручката със скъсано платно

и куклите Мели и Арлекин.


Арлекино беше дървено човече,

в малкия театър на стария Буо.

Смееше са много публиката вечер

на издяланата кукла от дърво.


Арлекино, Арлекино!

Арлекино без сърце!

Колко радости не знае дървеното ти лице!


В театъра на стария Буо,

играеше принцесата Мели.

През старото окъсано платно

се вглеждаше във нея Арлекин.


Арлекино гледа, всяка вечер плахо,

стария Буо със молещи очи.

Той едно сърце, в него да издяла,

за да може да се влюби във Мели.


Арлекино, Арлекино!

Арлекино без сърце!

Колко радости не знае дървеното ти лице.


Затрогнат от молбите му Буо,

веднъж го взе във своите ръце.

И в първото безчувствено дърво

с длето издяла мъничко сърце.


Арлекин обикна куклата Мели

и в любов безкрайна нежно засия.

Той игра тъй както никога преди,

но пламнал цял от обич изгоря.


Арлекино, Арлекино!

Ти от обич изгоря,

таз последна твоя роля публиката не разбра.


Върви каручката на стария Буо,

останал сам със куклата Мели.

Над малко шепа пепел от дърво

той плачеше за своя Арлекин.


Арлекино, Арлекино!

Ти от обич изгоря,

таз последна твоя роля публиката не разбра.


Идет вагончик старого Буо

с города в город текут грустние дни.

Вагончик старий, со рваний холст

и кукли Мелли и Арлекин.


Арлекио бил деревяний человечик

в маленьлий театр старого Буо.

Вечером смеялись зрители безспирно

маленькой деревянной куколкой.


Арлекино,Арлекино!

Арлекино без серда!

Сколько радостей не знает

деревянное твое лицо...


В театре старого Буо

играла и принцеса Мелли.

Сквозь старий порваний холст

смотрел на нее Арлекин.


Арлекин смотрел робко каждий вечер старого Буо просящими глазами

Чтоб сделать для него маленькое сердечко,

чтоб мог влюбиться в Мелли.


Арлекино,Арлекино!

Арлекино без серда!

Сколько радостей не знает

деревянное твое лицо...


Тронут от его призивьй Буо

однаждий взял его в руках своих.

И в маленьком безчувственом деревце

он сделал с долотом маленькое сердечко.


Арлекин полюбил куклу Мелли

и в бесконечной любви засветил мягко.

Он играл так же, как никогда,

но полный любви, пылающий сгорел.


Арлекино,Арлекино!

Арлекино без серда!

Сколько радостей не знает

деревянное твое лицо...


Идет вагончик старого Буо

остался он один с куколкой Мелли.

За небольшую горстьи древесной золы

Он плакал за своего Арлекина.


Арлекино, Арлекино!

Тий сгорел с любви,

Етой твоей последной роли

никто не понял...


Колко нощи аз не спах
Колко друми извървях —
Да се върна.
Колко песни аз изпях,
Колко мъка изживях —
Да се върна.
В мойта хубава страна
Майка, татко и жена
Да прегърна.
Там под родното небе
Чака моето дете
Да се върна.

Моя страна, моя България,
Моя любов, моя България,
Моя тъга, моя България,
При теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света
Неизвестен да умра
Ще се върна.
В мойта хубава страна
И тревата и пръстта
Да прегърна.
Нека стана стръкче цвят
Нека вятъра познат
Ме прегърне.
Нека родните поля
Да ме срещнат с песента
Щом се върна.

Моя страна, моя България,
Моя любов, моя България,
Моя тъга, моя България,
При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
Моя прекрасна страна,
Ще се върна.

Моя страна, моя България

Колко нощи аз не спах,

колко друми извървях -

да се върна.

Колко песни аз изпях,

колко мъка изживях -

да се върна.

В мойта хубава страна

майка, татко и жена

да прегърна.

Там под родното небе

чака моето дете

да се върна.Моя страна, моя България,

Моя любов, моя България,

Моя тъга, моя България,

При теб ме връща вечно любовта.Даже нейде по света

неизвестен да умра

ще се върна.

В мойта хубава страна

и тревата и пръстта

да прегърна.

Нека стана стръкче цвят

нека вятъра познат

ме прегърне.

Нека родните поля

да ме срещнат с песента

щом се върна.

Моя страна, моя България

Моя любов, моя България

Моя тъга, моя България

При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,

моя прекрасна страна,

ще се върна.

Моя страна, моя Болгария

Сколько ночей я не спал,

Сколько прошёл дорог —

Чтобы вернуться.

Сколько песен я спел,

Сколько мучений претерпел —

Чтобы вернуться.

В моей прекрасной стране

Мать, отца и жену

Я хотел бы обнять.

Там, под родным небом,

Мой ребёнок ждёт,

Когда я вернусь.

Моя страна, моя Болгария,

Моя любовь, моя Болгария,

Моя печаль, моя Болгария,

К тебе меня всегда возвращает любовь.

Даже если на свете

Где-то неизвестным умру,

Я вернусь.

В моей прекрасной стране

И траву, и землю

Я хотел бы обнять.

Пусть станет стебелёк цветком,

Пусть знакомый ветер

Меня обнимет.

Пусть родные поля

Встретят меня с песней,

Когда я вернусь.

Моя страна, моя Болгария,

Моя любовь, моя Болгария,

Моя печаль, моя Болгария,

К тебе меня всегда возвращает любовь.

Моя страна, моя Болгария,

Моя прекрасная страна,

Я вернусь.


И ако някой ден

Без теб много дни живях, без теб мъката познах,

студени нощи и безкрайно дълги дни, не забравих твоите очи. (х2)


И ако някой ден се върнеш ти, и ако пак дочуя твоя глас,

недей ме пита как живях без тебе аз , защо са ми твоите коси. (х2)


Защо пуст е всеки ден, защо е тъжна всяка нощ.

Сега аз викам спри послушай моя глас, защо забрави моята любов.

Защо ме остави сам , защо до сега не знам,

студени нощи и безкрайно дълго дни не забравих твоите очи


И ако някой ден се върнеш ти, и ако пак дочуя твоя глас,

недей ме пита как живях без тебе аз , защо са ми твоите коси

http://bnr.bg/hristobotev/post/100420373

Книги                        

http://binar.bg/2643/literaturen-gid-2/

http://www.litclub.com/library/nbpr/bodakov/index.html

водата бавно връхлетява кедрите 

поднася нежните железници 

към светлината

 

червеният вагон с тъга оставя 

един прозрачен стол наместо сянка 

не отминава

Сатира                                                                    

http://www.litclub.com/library/nbpr/iivanov/25godiniprehod.html